„Томаш и носорогчето" от Давид Машаду е последното бижу в поредицата „Европейски разказвачи на XX/XXI век” на издателство ЕМАС. Това е и книгата, с която започна моята читателска 2022 година! Много исках да започна с жизнеутвърждаващ и различен роман и съм щастлива, че именно това открих в нейно лице.
Португалецът Давид Машаду ни запознава с малкия Томаш, който бяга от дома си. Убеден, че е причината за всички нещастия, които се случват на хората около него, той е решил, че ще живее сам и далеч от тях. Това е единствен логичен избор, за да не вреди на всички, които обича. Бедите и нещастията са привлечени от него като магнит, затова не са случайни ураганът и последвалото го бедствие, които съвпадат с бягството му.
Да бъдеш сам в града е съвсем различно: като че ли пропадаш в пропаст, но никога не достигаш дъното там долу.
Да пътуваш за първи път и сам си е достатъчно предизвикателство, но да го правиш в послеслова на природна стихия и изгубвайки всички свои припаси, си е истинска трагедия. За щастие, Томаш открива неподозиран съюзник, закрилник и приятел в лицето на… един носорог!
„Томаш и носорогчето” харесах, защото представя наивно и по детски идеите за вината на оцелелите, за спиралите на самообвинение и параноя, в които тъгата ни въвежда. Благодарение на поредица вълнуващи срещи с неочаквани герои, виждаме различни аспекти на моралните дилеми, пред които всеки се изправя, осъзнаваме важността на откритата комуникация със света и искреността.
Макар и предназначена за деца и младежи, тази история носи важни послания и на поотрасналите читатели. Силата на приятелството и надеждата, която то носи.
– Ще ти кажа нещо, което би трябвало да си научил отдавна: ти не си центърът на Вселената, момче. За да ме разбереш по-добре – Вселената дори не подозира, че съществуваш. Това лошо време няма нищо общо с теб.
За мен основната идея в книгата беше бягството от лабиринтите, в които собствените ни несигурности ни хвърлят, и осъзнаването, че света е по-голям от нас самите, дори ние да сме целия си свят.
Comments